„Ракът ме научи да обичам живота повече от преди” – Промяна на ценностите след рака

Ракът ме научи да обичам живота повече от преди” – Промяна на ценностите след рака

Избрано от: „Всичко, което започва, когато „свършва” ракът” – Наръчник за пациента и неговите близки.

След като получиш новината, че си в ремисия, започва нов етап. Сега трябва да продължиш с живота си и да решиш накъде искаш да поемеш, преценявайки ресурсите, с които разполагаш. Има хора, които след рака се парализират и не излизат от ролята на пациент или на роднина на пациент. Има и други хора, които оставят в миналото тази роля и продължават напред. Понататъшното ти развитие ще зависи от промяната в споменатата вече роля. Начинът на реакция в тази ситуация може да бъде продиктуван от много различни фактори, но основният е каква следа е оставила болестта в живота ти. Не е необичайно да усещаш, че ракът е променил светогледа ти. Промените в ценностната ти система са свързани с важността, която сега придаваш на случващото се. След рака или други сериозни заболявания често се случва някои аспекти от живота, на които преди не си отдавал никакво значение, сега да ти се струват важни. Обратната реакция също е характерна. Болестта ти позволява да откриеш собствената си уязвимост, тази на близките си и на целия си „стабилен” свят. Вероятно преди диагностицирането не си допускал, че може да се разболееш, а оттам и да умреш. Всички тези проблеми, които изведнъж нахлуват в живота ти, ще те накарат да преосмислиш много неща. Когато осъзнаеш възможността да умреш, вероятно ще се замислиш за смисъла на живота си и за мисията си на този свят. Това, от своя страна, ще те накара много по-лесно да вземеш решения за промени, да се съсредоточиш върху настоящето, да оцениш с какво и с кого си струва да прекарваш времето си и да спреш да отлагаш вземането на решения.

„Ракът ме научи да обичам живота повече от преди.”

По тези причини, въпреки че ракът обикновено е травматично преживяване, понякога също се явява и стимул за личностно израстване. Ще откриеш в себе си промени, които те карат да възприемаш света и живота си различно:

– Промени в теб самия. Може да се почувстваш по-сигурен, по-способен да се справяш с проблемите; може да опознаеш по-добре себе си и възможностите си.

– Разлики във взаимоотношенията ти с хората. Може да усетиш, че връзката, която си имал с хората, които са останали най-близо до теб по време на заболяването, се е заздравила или че приятелства, които си смятал за силни, са се стопили. Сега вероятно изпитваш желание да споделяш чувствата си, да постъпваш алтруистично и да се свързваш с хора, преминали през сходно на твоето препятствие. Възможно е и взаимоотношенията, които досега си поддържал, да не те удовлетворяват и да потърсиш нови социални кръгове.

– Промени в житейската ти философия. Може би оценяваш по-високо това, което имаш и отдаваш по-голямо значение на ежедневието си. Пренасочваш се към дейности, които ти доставят удоволствие или развиваш интерес към духовността си.

По-високо самооценяване на живота и здравето ти. Вероятно сега се опитваш да поддържаш здравословни навици като правилно хранене и подходящи физически упражнения. В крайна сметка може би имаш нужда изживяното да се превърне в положителна повратна точка в живота ти и да послужи за подобряването както на собственото ти съществуване, така и на това на близките ти. Ще имаш нужда от време, за да свикнеш с промените. Същото се отнася и за околните, затова е важно да говорите помежду си и да изразявате чувствата си. Целта е да избегнете конфликти, породили се от усещането, че не си разбран. Често срещан пример са случаите, при които близките ти очакват след приключване на терапията всички да се върнете в изходната позиция от преди диагностицирането. Ти обаче може вече да имаш други планове и да си си поставил нови цели. Трябва да си наясно обаче, че промените в ценностната система са вътрешен процес. Не можеш да очакваш всички да се включат в него. Всеки възприема бъдещето в зависимост от опита и преживяванията си. Ще усетиш, че си минал през нещо, което е преобърнало основите на мисленето ти. Фактът, че си преживял рак ще те накара да се почувстваш по-способен да приемаш промени и да разрешаваш проблеми. Ще се впускаш в нови предизвикателства и ще си по-непредпазлив от преди. Във връзка с описаните промени много автори говорят за посттравматично израстване, което противостои на посттравматичния стрес, свързан с критичните ситуации. Посттравматичният стрес представлява появата на симптоми в резултат на негативно силно и продължително преживяване. Човекът разбира, че животът му е бил в опасност, а целостта на тялото му е била застрашена. Засегнатият изживява наново тази уплаха, избягва да стимулира спомена за травмата и изпитва повишена възбуда, безпокойство, раздразнителност.

Важно е да се отбележи, че посттравматичният стрес не е често срещан при хората, преживели рак. Въпреки това е нормално пациентите или техните близки да съживяват затихналите емоции като страх, притеснения и мъка. В повечето случаи обаче тези симптоми са свързани с тревогата и могат да се преодолеят, следвайки напътствията в раздела „Тревога”. Ако все пак стресът е непрестанен, е препоръчително да се посъветваш с онкопсихолог. В противовес на описаното изменение стои често срещаното при излекувалите се от рак пациенти така наречено в психологията посттравматично израстване. Става дума за положителна промяна, която настъпва след преживян травматичен процес като рака. В този смисъл ще откриеш у себе си позитивни промени като резултат от положеното усилие да преодолееш кризата. „Сега, след като преборих рака, ми е по-лесно да вземам решения. Преди много се затруднявах.” Посттравматичното израстване доказва възможността на хората да се развият в личностно отношение в по-голяма степен отколкото са били способни преди заболяването. По тази причина много пациенти описват рака като период на разширяване на кръгозора им, от който са могли да извлекат положителни резултати. Често оздравителният период и терапията принуждават пациента да прекарва моменти на усамотение, по време на които може да преосмисли живота си. Заболяването предизвиква усещането, че стоим парализирани пред неясното бъдеще. Това чувство може да те подтикне да предприемеш нови начинания и да се усъвършенстваш. Въпреки че усещаш споменатите промени, все още от време на време те спохождат страхове и притеснения. Не забравяй, че способността за приспособяване е присъща на хората и само трябва да намериш начин да я развиеш. Във всеки случай това е субективно и лично решение на всеки от нас. Израстването е пряко свързано с начина, по който си преживял болестта, и зависи от много фактори. Първата стъпка към него е да осъзнаеш какво ти се е случило, да го приемеш и да решиш в каква посока би искал да поемеш.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *