Дълголетниците на Икария – Лъжица мед, следобедна дрямка, вино и средиземноморска храна

Дълголетниците на Икария – Лъжица мед, следобедна дрямка, вино и средиземноморска храна
Никой не се интересува нито от времето, нито от парите.
Гръцкият остров Икария е друга “Синя зона“, спечелила вниманието на изследователя на дълъг и здравословен живот Дан Бютнер. Малкият остров, кръстен на митологичния Икар, е дом на близо 9000 души, като шестима от всеки 10 доживяват 90-годишна възраст 2,5 пъти по-често, отколкото американците и западноевропейците, болните от рак са с 20 % по-малко, сърдечно-съдовите заболявания са рядко срещани, а страдащи от деменция почти няма. Дори на 90, те са физически активни и споделят, че това е тяхната „златна възраст”.
Каква е тайната на тяхното дълголетие и щастлив живот?
Мед и храна
Възрастните хора тук започват деня си с една лъжица мед. И още – с него местните лекуват всичко – от рани до махмурлук. Чудодейните са и качествата на местните планински билки, от които островитяните приготвят чайове – риган, градински чай, мента, розмарин. Популярна е и напитката, направена от глухарче с лимон. Храните, които се консумират най-много тук са картофи, нахут, леща, папуда (вид дребен боб), козе мляко, разнообразни плодове и зеленчуци, прясна риба и много малко месо. Богатата средиземноморска храна е един от най-полезните фактори, подобряващи дейността на сърцето, а зехтинът е неотменна част от готвенето и овкусяването на ястията.
Следобедна дрямка
Друг съществен принос за дълголетието има традиционната следобедна дрямка в горещините. За жителите на Икария сиестата е ритуал, който намалява рисковете от сърдечни заболявания и стреса.
Чист въздух, приятелска атмосфера и работа в градината
Въздухът на острова е изключително чист, улиците са стръмни – изискват и създават добра физическа форма, къщите са спретнати, ниски и бели. Мнозина смятат, че дълголетието на жителите на Икария се дължи както на чистия въздух, така и на приятелската атмосфера, в която прекарват дните си хората тук. Някои дори са уверени, че значение имат още естественото излъчване на гранитните скали на острова и горещите минералните извори. Грижите за домашното стопанство също поддържат икарийците жизнени до дълбока старост.
Един от местните лекари на Икария, Илиас Лериадис споделя: „Хората тук стоят до късно, но и сутрин стават късно, като обезателно лягат да подремнат следобед. Никой не носи часовник, пък и тук нито един часовник не е верен. Когато каниш някого на гости, той може да дойде и в 10 ч. сутринта, и в 6 ч. вечерта. Никой тук не се интересува от времето. А и от парите също“.
Невероятната история на Стаматис
Историята на дълголетника Стаматис Мораитис нагледно представя философията на един истински островитянин от Икария. През 1976 г. Мораитис, който живеел в САЩ, се оплакал, че се задъхва, че му е трудно да изкачва стълби. Наложило му се да напусне работа. Лекарите му поставили тежка диагноза – рак на белите дробове и казали, че му остават 9 месеца живот. Минал 60-те си години, Мораитис взел решение да не губи време в мъчителни лечения, а да изживее последните си дни на родния остров Икария – сред най-близките си хора, познатите от детството гледки и спомени. Последната му воля била да бъде погребан до родителите си. Но не такъв бил Божия план.
Макар да останал на легло в първите няколко дни на Икария, лека-полека Стаматис започнал да усеща животворните сили на родното си място. Решил да ходи до местната църква – вярата му давала сили. Старите му приятели започнали да го посещават всеки ден у дома – разказвали му весели истории от младостта, пиели заедно вино. Няколко месеца по-късно, болният от рак Стаматис почувствал, че силите му се увеличават, че енергията в страдащото му тяло от ден на ден става по-голяма и го изпълва с желание за работа. Така той се захванал да обработва градината в двора си, без да подозира, че не след дълго ще вкуси плодовете на своя труд. Минала половин година, а Стаматис се заел с работата по лозето си. Работел умерено всеки ден, приготвял си обяд и не пропускал следобедната дрямка. Вечер се отбивал до местната таверна, където играел табла с приятелите си.
Минали цели 40 години, от времето, когато лекарите издали „смъртна присъда” на Стаматис. Преди 10 години, той самият решил да открие докторите, поставили му диагнозата в САЩ и заминал отново за Америка. Но там не успял да открие нито един от тях – всички били починали. А Стаматис продължил да отглежда лозя и да прави домашно вино. В двора на къщата си отглежда маслинени дръвчета и други овошки. Прави по 700 литра вино всяка година.

Снимка: На 81 години, Dr. Christodoulos Xenakis организира първата Ikarian Senior Regatta
travelgreecetraveleurope.com

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *