Оставете ума си без работа и природата ще ви отнеме разума, ще ви направи почти идиот – Петър ДИМКОВ

Оставете ума си без работа и природата ще ви отнеме разума, ще ви направи почти идиот – Петър ДИМКОВ
Природата дава на човека онова, което има.
Тя му разкрива своите съкровища, казва му „добре дошъл” и му предлага да вземе каквото обича. Но тя не му дава онова, което той не може разумно да използва. Тази велика икономия на природата отнема от нас всеки атом, който не сме използвали както трябва. „Който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и последното, което има”
Ако сложите превръзка на ръката си от леност или страх я оставите неподвижна, природата ще атрофира мускулите и тя ще стане негодна за работа. Обаче тя може постоянно да ви върне отнетото и то пропорционално с усилията, които ще употребите да възвърнете изгубената сила на ръката си. Оставете ума си без работа и природата ще ви отнеме разума, ще ви направи почти идиот. Ковачът има нужда само от една силна ръка и природата му я дава, но затова пък тя намалява размера на другата. Ако поискате, можете да струпате всичката си енергия само в една способност, обаче другите ви способности ще атрофират.
Не мислете, че здравето се добива безплатно. Нищо в света не се получава безплатно. Здравето се купува с непрестанна борба.
Природата не оставя нищо без определено наказание. Когато е оскърбена, тя иска удовлетворение, макар то да струва цял живот.
Здравето, силата и дълголетието зависят от неизменни закони. Тук няма щастлива случайност. За всичко са отговорни първо нашите родители, после – самите ние. Затова болестите тържествуват над лекарското изкуство и половината човечество не доживява и седемнадесетата част от живота, определен ни от псалмописеца.
Нашето здраве в голяма степен зависи от волята ни. Колко много работа имат лекарите ни! Ние сме виновни, задето мнозина от тях живеят в разкош. Древният философ Сенека е казал: „Боговете са ни дали дълъг живот, ние сами си го скъсяваме.” Малко са хората, които умеят да запазят и в старостта си свеж ум и гъвкаво тяло. Рядко са онези, които умират от старост – те са само трима или четирима на сто, докато другите умират от немощ и болести.
Англичанинът Томас Пар доживял 152 години. Той се оженил на 120 г., а престанал да работи на 130-та си годишнина.
Ако съществува нещо, което не достатъчно познаваме, то е химията и физиологията на човешкото тяло. Между хиляди души надали ще се намери един, който да определи вярно мястото на най-важните вътрешни органи, или пък да опише участието и дейността им в общата функция на организма.
Нищо не е тъй важно за човека, както науката да познава сам себе си и то не само като тяло. Човешкото тяло е велика поема на велик поет. Ще бъде цяло нещастие за нашата цивилизация, ако човек не се научи да чете и разбира хубостта на тая поема.
На болният поет стиховете са болни. Ако в мозъка на автора тече черна, отровна кръв, той застила с мъгла страниците на своя труд.
Функциите на всички нервни органи са тясно свързани помежду си. Целият организъм страда, когато отскубнем живеца от нокътя си. Един нищо и никакъв оток започва да притиска някой нерв и ни причинява такава болка и мъки, които биха вдетинили и самия Наполеон Бонапарт. Мазолът на пръста на крака ни, болестта в бъбреците или в черния дроб, циреят нейде по тялото ни могат да причинят сериозно разстройство в нашия мозък. Цялата система е преплетена с нерви, които са тъй свързани помежду си, че ако се повреди една част от друг орган, тази повреда се усеща тутакси във всички други.
Природата записва всички наши действия – физически, умствени и нравствени – в съответната графа на сметката ни.

Петър Димков, „Хигиена и лекуване на душата”

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *