Коя е храната, необходима на човека, за поддържане на добро и стабилно здраве? – ЛИДИЯ КОВАЧЕВА

Коя е храната, необходима на човека, за поддържане на добро и стабилно здраве? – ЛИДИЯ КОВАЧЕВА
Още преди 25 века Хипократ – бащата на медицината, е казал: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна.“ Но съвременният финландски лекар Пааво Айрола с право пита: „Въпросът е коя храна е нашето лекарство? Аз мисля, че по времето на Хипократ, преди 2500 години, почти всяка храна е била лекарство. Но днес тя е по-близо до убийствена отрова, отколкото до възстановяващо здравето лекарство…“
За това, че храненето на цивилизования човек се нуждае от корекция, между учените има пълно единодушие, но трудностите се явяват при начините на хранене, оформени и поднесени ни от диетолозите и съобразени с изискванията на природата. Оказва се, че точно в тях се явяват не само различия, но и противоречия. Вярно е, че конкретният и директен отговор е труден. За налагане на някакъв шаблон не може да се мисли поради различията в географското разположение, климата и съответно специфичната продукция на земята. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава с определени изисквания на биологичния си вид, както е при всички останали живи същества, обитаващи нашата планета. Храната не само трябва да отговаря на изискванията на природата на човека – тя трябва да бъде питателна, да влива сили и живот, както и да отговаря на индивидуалния вкус.
Увеличаващият се брой на тежките неизлечими болести не говори в полза на направеното досега. Все още остава неразрешен един обикновен и конкретен въпрос: Когато дойде време за ядене – закуска, обяд или вечеря – КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА КАТО ХРАНА, която действително ще ни осигури само сили, живот и здраве?
За да разрешим този въпрос и да получим най-прекия отговор, би трябвало не да следваме пътя на теоретизирането, а да надникнем там, където практиката е дала резултати, там, където установеният начин на хранене е гарантирал добро здраве – физическо и душевно – й където хората не са обременени от никакви болести. Колкото и да ни изглежда чудно и невероятно, все още на нашата планета съществуват уединени народи и племена, които не знаят какво е грип, склероза, диабет, алергия, колит или която и да е друга от нашите болести, които съпътстват ежедневието ни. Там диетични книги няма, няма институти и ръководства за хранене, но всеки знае с какво да нахрани детето си, когато то огладнее, както и какво да сложи на масата за себе си. И един от тези народи, събудил интерес в целия културен свят, се оказва МАЛКИЯТ ЗДРАВ НАРОД ХУНЗА.
За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.
Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има възможността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съответно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс.
Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ – весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хората в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.
Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.
Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия, бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена: ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.
Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…“
Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действително здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.
Тук съвсем естествено възниква въпросът: С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД? Основно място в неговото меню заемат растителните продукти – плодове, зеленчуци, житни храни – при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете – никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната.
Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.
Хлябът, който употребяват, е винаги черен-смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.
Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части – съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене.
Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява – веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.
В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количество, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още от детските си години, произтича от ограничената продукция на планинския терен.
Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. В Хунза няма фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира.
Това, което не само впечатлява, но истински изненадва изследователите на Хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет“. Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от сушените кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите – един доста продължителен период .от 2-3 месеца.
През „гладната пролет“ животът тече енергично -пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. А може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие. Точно тази „гладна пролет“ дава основния отговор на изследователите учени за изключителното здраве и продължителния живот на хунзиийците. Установен факт вече е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно – всяка пролет, и то твърде продължително, и дава възможност за основно и задълбочено пречистване на организма? Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естествено физическо натоварване, с работа сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.
Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Няма нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях.

От книгата: „ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО”, Лидия Ковачева

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *