Връзката между стреса, рака и изцеляващата сила на гнева

Връзката между стреса, рака и изцеляващата сила на гнева

В своята книга „Когато тялото казва „Не“. Цената на скрития стрес”, известният невролог, психолог и психиатър Габор Мате анализира причините за различните болести и неразривната връзка между емоциите и човешкото здраве. Защо стресът е един от най-големите ни врагове, могат ли подтиснатите емоции да ни разболеят и как способността да изпитваме гняв е всъщност нещо здравословно.

Когато потискаме емоциите си, говорим за задръжки, които обезоръжават защитните сили на тялото срещу болести. Потискането на емоциите, което представлява захвърлянето им от съзнателно на подсъзнателно ниво, разстройва и обърква защитните механизми на тялото. Понякога настъпва такъв безпорядък, че тези механизми от пазители се превръщат в унищожители. През седемте години, през които работех като медицински координатор в отделението за палиативни грижи на една ванкувърска болница, се нагледах на пациенти с хронични заболявания. При нас за терапия идваха и хора с ракови заболявания или такива с прогресивни неврологични проблеми, като амиотрофичната латерална склероза. Положението и при тях не беше различно. В частната си практика съм наблюдавал тази закономерност и при болни, които лекувах от множествена склероза, вътрешни възпаления, като колита и болестта на Крон, синдрома на хроничната умора, автоимунни нарушения, фибромиалгия, мигрена, кожни заболявания, ендометриоза и много други заболявания. Общото винаги беше, че във важни сфери от живота си почти всички мои пациенти със сериозни здравословни проблеми не умееха да отказват.
В научната литература са установени три фактора, които по правило водят до стрес: несигурността, недостигът на информация и загубата на контрол. И трите присъстват в живота на страдащите от хронични заболявания. Мнозина се заблуждават, че владеят положението, а впоследствие установяват, че решенията и поведението им са били диктувани от непознати за тях сили в продължение на много, много години. Забелязвал съм го и при себе си. При някои хора именно болестите са онова, което разбива напълно илюзиите, свързани с контрола.

Въпреки че не можем да твърдим, че който и да било поведенчески тип директно причинява рак, известни характерни черти определено повишават риска, защото заради тях се стига до физиологичен стрес. Потискането, неспособността да се казва „не“ и липсата на усещане за гняв водят до ситуации, при които човек не може да изрази чувствата си, нуждите му са пренебрегвани и се възползват от благия му нрав. Тези ситуации водят до съответното вътрешно напрежение, независимо дали то е осъзнато. Когато то се повтаря и натрупва с течение на годините, твърде вероятно е да бъдат нарушени хомеостазата и имунната система. Именно стресът, а не самият поведенчески тип, унищожава физиологичния баланс в тялото и защитните му механизми, като го предразполага към болести или понижава способността да им се противодейства.

И така, физиологичният стрес е липсващото звено между особеностите на характера и заболяването. Някои отличителни черти – можем да ги наречем и поведенчески модел – увеличават риска от влошаване на здравето, като повишават вероятността за хроничен стрес. Общото между тях е отслабената способност за емоционално общуване. Някои преживявания могат да са с потенциално вредни последствия за организма, ако човек не се е научил да изразява ефективно чувствата си. Това умение се придобива или пък не се усвоява през периода на детството.

Гневът – или поне здравословната му страна – е едно от седемте условия за изцелението. Всяко от тези условия има връзка с някое от дълбоко вкоренените убеждения, които ни предразполагат към болести и възпрепятстват лекуването им.
Един от филмовите персонажи на Уди Алън казваше: „Никога не се гневя. Вместо да се ядосвам, си отглеждам тумор.“ От разгледаните случаи на пациенти с рак установихме колко истина има в тази комична фраза. Също така видяхме, че потискането на гнева е главен рисков фактор за доста болести, защото повишава физиологичния стрес в организма. В същото време освобождаването на гнева доказано поощрява лечението или поне удължава живота. Онкоболните, които показват пред личните си лекари, че са ядосани на нещо, живеят по-дълго от по-затворените пациенти. Експериментите с животни сочат същото – установено е, че демонстрирането на негативни чувства води до понижаване на физиологичния стрес, за разлика от потискането им. Например туморите на по-борбените плъхове, затворени в клетка заедно с други, растат по-бавно, отколкото при по-покорните.
Неконтролируемото изливане на гнева е опасно не само за околните, но може да е смъртоносно даже за човека, който се ядосва. Понякога сърдечните удари настъпват в следствие на яростни изблици. Като цяло високото кръвно налягане и сърдечно-съдовите заболявания са по-чести при враждебните хора. Огромен е обемът на научната литература, в която се посочва връзката между враждебното поведение, хипертонията и сърдечно-съдовите заболявания.
Опасенията от гнева и другите „негативни“ емоции, например тъгата и чувството за самота, могат да оставят трайни отпечатъци в тялото. Потиснем ли гнева си, потискаме и имунната си система. А ако насочим агресивната си енергия към самите нас, имунната система се обърква. Тя вече не само не ни защитава ефективно, но може и да се разбунтува, като атакува тялото.
Психотерапевтът Луис Ормонт провежда групови сеанси, с които мобилизира силите за гняв на пациенти с рак. Той пише: „Целесъобразно е да не разглеждаме рака чак толкова като болест, а като безпорядък в биохимичните сигнали на организма. Всяка промяна в тези сигнали оказва влияние върху имунната система. От това следва, че всеки опит да се възстанови здравето не трябва да включва само физиологичния аспект на проблема. Тъй като емоциите са от особено значение за биохимичната система, един от начините да се осигури имунотерапия на пациентите е като им се осигури психотерапия.“
Хората, страдащи от рак, автоимунни заболявания, хронична преумора, фибромиалгия или потенциално инвалидизиращи неврологични състояния често са насърчавани да се успокоят, да мислят позитивно и да понижат нивата си на стрес. Това са все добри съвети, но изпълнението им е невъзможно, ако не се подчертае ясно един от главните източници на стреса: неспособността да се изпитва гняв.
Гневът не се нуждае от враждебни излияния. Преди всичко той представлява физиологичен процес, свързан с дадено изживяване. Второ, важна е и познавателната му страна, защото носи съществена информация. Тъй като това чувство не се поражда във вакуум, ако то се появи у нас, ще е във връзка с някое наше възприятие. Такова би могло да бъде реалната загуба и страхът от потенциалното изчезване на нещо, засягащо отношенията ни с другите. Друг възможен вариант е усещането за вмешателство и погазване на индивидуалните ни граници.
Ще придобием неимоверни сили, без да нараняваме никого, ако си позволим да изживеем своя гняв и помислим какво може да го е породило. В зависимост от обстоятелствата можем да изберем да проявим „негативното“ чувство или да се освободим от него. Важното е да не го потискаме. Ако желаем, е допустимо да изявим гнева си чрез думи или дела, но е безсмислено да се поддаваме на неконтролируема ярост. Здравословно е ние да контролираме гнева си, а не той – нас.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *